Здравейте, читатели! ♥ 

След активния декември и вълненията пред заминаването ми, най-накрая се завръщам в това малко убежище, за да ви призная, че много ми липсвахте. Планирах да не се забавя с първия пост, веднъж само да пристигна в Нотингам, но устройването в града, суматохата с настаняване, документи и академични справки, се превърнаха в малка спънка. Сега най-накрая имам малко повече време, за да ви споделя пътеписи и снимки от новия ми дом и от най-първата ми самостоятелност. :)

Двудневно реване с приятели и роднини, почти 12-часов преход между граници и въздушни пространства, развален телефон при кацане и ориентиране в огромните градове-спирки Бристол и Бирмингам - това са част от предшестващите ми случки до пристигането в Нотингам. Стресиращо, времеемко, изморително, толкова натоварено със задачи, че сега, когато най-накрая усещам рутината да навлиза, успях да спя цели 11 часа. Това не се беше случвало от зимата на 2012-та. (минимум)



Да смениш местоположението си, устройството и комфортната си зона не е за всеки, още по-малко пък за мен, защото: а) винаги съм твърдяла, че никога не искам да бъда емигрант и б) обожавам да прекарвам време със семейството си и никога не съм се отделяла от тях. Досега :) Когато черно на бяло разбирам, че съдбата има собствени начини да те изненада.

Макар да съм тук само за един университетски семестър (по програмата Erasmus+)  вече се опитвам да възприемам Нотингам за дом. Уча се да говоря по-добър английски, как да благодаря на хората по улицата, по магазините, в автобусите (защото британците са истински синоним на учтивост), уча се да не мразя влагата и игнорирам факта, колко много мрази тя косата ми, опитвам се да свиквам с трафик, да се оглеждам спрямо обратната посока на движение на колите, да мисля в паунди и да се вдъхновявам от изкуството (защото тук то живее и го има в изобилие) и всячески се опитвам да не оплаквам невъзможността да гледам новия сезон на Лъжкините и тегленето на нови романи от kickass.

Великобритания не напразно е била мечтаната ми дестинация. Оживяла е от приказките, от филмите за Хари Потър, от учебниците по история и носи едно такова странно чувство, че вече си бил тук преди, че принадлежиш, че сътворенията във въображението са истински. Сигурна съм, че всеки един читател и истински любител на литературата би ме разбрал, ако някога е бил тук. Зелено е, историческо и събрало в себе си хилядолетия от вдъхновения.

Щастлива съм, че Нотингам е първата ми среща с живота на британците. Да гледам как денят им започва преди разсъмване - в 6:00 сутринта, да слушам шумотевицата на градския център и тишината на крайните квартали, да се срещна с петгодишни сладури облечени в костюми за училище и всеки да е приятелски настроен. Дори, когато те подмине на улицата! Фразите "cheers, mate" и "here, my love" не са патенти на сценаристите. А патенти на британците!


И не, че имах много време за туризъм, но докато пътувах в автобуса, погледът ми остана запечатан върху подминавания Wollaton Hall & Deer Park. Същински архитектурен шедьовър, монумент на хълм в парка, пред който се чувстваш малък. Не само заради сътворението, но и заради това, че стоиш пред храм, напоен с история. Оказа се, че и самата сграда е използвана за снимките на Черния рицар, така че и идеята за Хийт Леджър допълнително увеличи любовта ми.

Създаден като резиденция на Елизабет I през 16 век, днес Wollaton Hall продължава да е гостоприемник на събития и ежеседмично се организират чаени партита или дворцови разходки. Не се натъкнах на нищо такова, и разбира се, пропуснах да видя известните елени, но се влюбих във всяка стъпка, която направих.