Книга: "Яж, моли се и обичай"
Автор: Елизабет Гилбърт
Жанр: пътеписи и мемоари, приложна психология
Оценка: ★★★★☆☆
“Attreversiamo”
–
да преминем отсреща.
Има книги,
които изведнъж започват да трупат популярност, а аз – заинтересувана в съвсем
други неща и вглъбена в тотално различни книги, изтървам момента, в който
въпросните книги обират множество овации. Онова, което следва – било заради
глупост, обида или умишлена съпротива е, че вътрешно се боря с едно чувство на
непримиримост и просто не мога и не мога да се наема да чета книгата, докато
манията към нея не поутихне. Странно, знам.
Такъв е и
случаят с „Яж, моли се и обичай” от Елизабет Гилбърт – книгата излезе ръка за
ръка с филма, приятелките ми си е препредаваха и я препрочитаха, фейсбук
страниците цитираха и цитираха историята, че буквално навсякъде ми крещеше
пъстрото заглавие върху семплата бяла корица. Очевидно, няколко години
по-късно, съвсем ясно разбирам, че е имало причина за цялата комерсиализация. Очевидно,
чак сега, когато съм на три хиляди километра от дома, решавам, че е перфектният
момент да я започна. И точно сега се наслаждавам на всяка част от книгата,
филма, историята и се вдъхновявам от начина, по който всяка написана дума и
всеки вълнуващ цитат успява да ми влезе под кожата и ме кара да изпитвам
ентусиазъм за днешния ден, следващото утро и прибирането ми у дома след четири
месеца.
Идеята ми
за този пост е не толкова да резюмирам историята, да анотирам и оценявам, а
по-скоро искам да се опитам да ви предам част от цялото вдъхновение и
омиротворение, което изпитах по време на съпреживяването на историята. Чрез
цитати от съвсем кратки изречения, които парадоксално
са препълнени с
философия и тонове истина.
Романът
разказва за отчаяния живот на 35-годишна писателка от Ню Йорк, която тръгва да
опознава света с надеждата да опознае себе си. Носи със себе си обремененост,
два куфара и билети за едногодишна ваканция в Италия, Индия и Индонезия. Научава
се: как да се храни, как да изчисти ума си от вината за несъвършенствата й и,
разбира се, как да обича. Целят процес отнема й отнема 108 разказа, които често
са мудни и не-чак-толкова трансформиращи, но когато всичко се опакова в едно –
промяната на героинята се е случила преди да е имала време да я отбележи в
някой от разказите.
Изключително
вдъхновяваща, препълваща с жизненост и дори животопроменяща история; стига само
да четеш между редовете и да стъпиш в чуждите следи. Има целия арсенал от възможности да успее да успокои тревогите, да те накара да се почувстваш добре въпреки неувереностите ти, да те забавлява и да ти подари едно такова специално чувство, което вече цяла седмица след прочита ме кара да се събуждам с енергия и заряд за един по-хубав ден, с глупава усмивка на лицето. Една обогатяваща книга - за чуждите култури, за опознаването и за удовлетворението.
Горещо
препоръчвам! За повдигане на настроението, на духа и за откриване на смисъл,
тогава, когато ни се струва изгубен.
