Автор: Либа Брей
Издадена: 2012 г.
Жанр: young-adult, мистерия,
Оценка: ★★★★☆
♥
"Еванджелин!" въздъхна Уил. "Благотворителността започва от дома"
"Психичните разстройства също".
Ню Йорк в средата на двадесетте години на миналия век. Градът на възможностите, градът на новото, градът на мечтите и на младите. Градът на окултното. Градът, който посреща с очарованието си младата Еванджелин О'Нийл, бягаща от ограниченията на Охайо към бляскавия живот на съвремието, от миналото си и самата себе си, а всъщност към пълното себеприемане на същността и на талантите си.
"Ясновидците" на Либа Брей е много повече от увлекателно четиво и майсторски развит сюжет. Впечатлена съм от креативността на писателката, от способността ѝ да преплита реалност и мистичност, до такова съвършенство, че нито за миг да не омаловажиш или да отхвърлиш написаното. Кара те да вярваш, че Ню Йорк е повече от блясък, че зад кулисите се случват повече истории отколкото на сцената в "Бродуей", че окултното съществува с най-тъмните си тайни. Достоверните факти, логиката на събитията, абсолютно акуратното и детайлизирано представяне на бурните 20 вълнува читателя до безпорядък от първата до последната глава на романа. Повествованието е подредено, паралелно се развиват няколко истории между няколко герои, между няколко време линии. Чист изказ, кратки изречения, сарказъм и дебелашки хумор, напрежение и побиващ тръпки трилър, загатнат романс и перфектни приятелски отношения, не съществува аспект от живота, който да липсва в изграждането на историята. Вдъхновяваща, различна, имагинерна и много въвличаща! Няма да сбъркате, ако включите тази книга в задължителните четива за годината.
Не само историята (колкото и да е разностранна и преплетена) върви леко, но също и характерите на героите са изградени достоверно и по начин, който те кара да им симпатизираш. Нито веднъж не съм завъртяла очи в отегчение заради фраза, казана не на място. Диалозите са много и всеки един представя тотално различен характер и тотално различен начин на мислене. За човек като мен - опитващ се да пише, осъзнавам, че да създаваш диалози перфектно кореспондиращи с характера на героите ти, е може би най-голямото предизвикателство в белетристиката. А Либа Брей го е направила толкова фино, смело и безпроблемно, че си удивен от способността ѝ да създава не само характери в описателната част, но и характери в диалозите. Похвално! От срамежливата Мейбъл, през хладнокръвната Тета до разглезената и често егоистична Ийви (която доста напомня на Скарлет О'Хара), успяваш да разбереш причините стоящи зад всяка от героините и историите, които са ги направили момичетата, които днес са. Симпатизираш на противоположните им характери, независимо от това, че понякога поведението им е доста далечно от теб самия, читателя.
Мъжките образи в книгата не отстъпват по очарование. Любимецът ми - Сам Лойд е въплъщението на арогантния, симпатичния и забавен главен герой, който въпреки невъзприетите за правилни подходи успява да се настани в сърцето ти. Мемфис е олицетворението на лоялния брат и доверието като цяло, а Джерико е изстрадалият, различният, несигурният - антипод на Сам, характер, който по принцип никога не ме очарова в книгите, но този път липсваше нещо основно, което да ме кара да го ненавиждам.
"Хората си мислят, че задръжките и границите строят нациите. Абсолютни глупости. Вярванията, декларациите, думите.
Историите. Митовете.
Лъжите. Обещанията. Историята.
Това го прави."
♥
Единственият недостатък - който е и причината да ме кара да оставя четири, а не пет звезди на книгата, е че имаше моменти и дори цели глави в книгата, които ми се струваха по-скоро като пълнеж и които смятам за излишни. Историята и без това е прекалено бурно написана, пропита с мистичност, тайнственост и желание да знаеш още и още, че смятам за ненужно присъствието на няколко от главите в първите триста страници. Друг проблем (освен споменатата в спойлера любовна история) е и набързо разгъналата се предистория за книга втора от поредицата, която някак си много недообяснено и измествайки фокуса, се настани в последните две глави на романа. Може би по-отрано трябваше да съществуват повече догадки за това, че, ако едното зло изчезне, не означава, че второ няма да се породи от липсата му. Нещо липсваше просто, затова и четенето на финала се превърна по-скоро в задължаващ, отколкото в наслаждаващ се момент от книгата.
Изключително много се вълнувам от продължението! Дори съм малко сърдита на съдбата, че не ми позволява да си намеря английския електронен вариант на книгата. Но пък разбирам и ще се постарая да си наложа най-голямата търпеливост, на която съм способна. В очакване съм да разбера какво следва после. И кой, по дяволите, идва! :D
♥
"В кеш или с чек?" той попита с усмивка.
Дори и най-глупавото момиче в Охайо знаеше какво означава това
- сега ли да те целуна, или после?
