Аз разбирам, приятели,че положението е важно, и че и несполуките,и бедността, и оскъдността,и мизерията честоти разбиват сърцето. Също научих обаче пак по нелек път, колко по-важно е в края на деняда има някой, да се смее на теб, и на себе си,на конспирациите за ваксините, на ковида примерно, на скъсаното на чорапа ти,залепеното дистанционно,немодерния ти телевизор с пет пукнати пиксели, прогизналата ти обувкаи...

Read More...

 Изкъпах те в смисъл, със мисъл допълвах пропуските, а ти не пропускаше да оцветиш празните пространства. Съединяваше парчетата, превръщаше ни в картина и в ръбчетата очертанията, дебнеха преодолените граници. Аз бях там, където свършваше ти и цветовете ми така се преливаха, в твоите се преливаха, че изливаха на целия бял свят огромната пищност, която държахме в душите си. Засия всичко наоколо извика дъгата,...

Read More...

 Пропътувах света, за да открия, че седемте чудеса били са други и съвсем наблизо:   да обещаеш, че ще задържиш ръката ми и да го направиш; да стиснеш три пъти дланта ми в зала, пълна с непознати; да изтриеш сълзите по очите ми и под тях да поставиш усмивка; да ми споделяш истории за съществуващи приказки, да построиш от тях дом за нас;...

Read More...