Плажът е същият, ходилата ми познават пясъка и помнят всяка песъчинка – нали са вечни и милиарди, и са били тук много преди да останат в мен. Не отмих черупките от мидите по петите си, нито изсушените водорасли в косите си. Не опитомих шума на морето, и не научих как се спират вълните. Буйно оставих лятото да бушува в гърдите ми, въпреки че...

Read More...

 Още помня как си замина – боса, яростна и непримирима, с преливащ куфар от стърчащи дрехи, и обещания от истини крехки. Не помръднаха в трепет устните ти, a часовника, заседна в пет и пет, в часовете смутни на едно забравено от Бога лято. Забравено от любов лято.   Не го виня. Нали се правихме на недочули, когато сърцата ни се разминахапо варненските плажове. Гларусите, залезите,бреговете...

Read More...

 Липсват ми разговорите в разпиляното легло, с разпиляната ми коса сред разпилените дрехи и разпилените ни сърца. Липсват ми погледите, с които се влюбваше в мен, ме влюбваше в себе си и влюбваше в смисъла на дните. Липсват ми шегите ти,  лекотата, с която ги правеше, и тежестта, с която заставаше зад неуместния си хумор. Липсват ми ръцете ти по кожата ми, и...

Read More...