- Позволи ми да те обичам. – казва, а гласът му изскърцва върху напора от старите, ръждясали панти. Поглеждам го с присмех и убеденост, че това клони до невъзможното, а после прегръщам здраво ръката му. Искам да го заведа, да пропътувам обратно до мястото, което наричам го дом. Същото, известното с това, че пристигането ти нищо не му променя. Ръцете...
